"Здраво тата
(ще пиша на български, извинявай),
минаха почти 4 пълни дни откакто замина за Абу Даби. Видя ли вече Абу - маймунката на Аладин? Чух, че си летял с черен самолет и веднага напомних на мама моя единствен, но любим полет до Болоня.
Много ми липсваш, на мама също, затова решихме, че ще броим дните докато се върнеш. Почнахме с 5 в събота. В неделя стана 4, в понеделник - 3 и днес вторник - 2! Вече се стъмни и с нетърпение чакам да дойде сутринта, за да преброим 1. И в четвъртък, като кажем 0, мама е обещала да се върнеш :))
А сега да ти разкажа какво се случи докато те нямаше:
5 (разбирай събота)
Сутринта с мама облякохме една красива рокля, наречена носия. И хукнахме към Коледното парти на Камелини Монтесори. Имахме проблем с паркирането, а валеше ужасен дъжд и с мама бая се намокрихме докато пристигнем. Но пък успяхме и то на време!
В началото доста плаках, исках с мама. А и правех компания на останалите деца, все пак сме хор, трябва да се подкрепяме. После се поуспокоих и концертът започна. Пяхме песни от всевъзможни кътчета на света. А на края - пристигна дядо Коледа. Аз преодолях половината зала - деца, родители, учители и фотографи - за да се добера до него. Няколко пъти го побутнах по ръкава и му казах, че знам кой е! Сега и той знае аз коя съм - хехе!
След тържеството се отправихме към Билла, заедно с Ради и Влади. Там напазарувахме и си сготвихме страхотен обяд! Аз бях толкова въодушевена, че така и не спах следобеден сън... И тогава с мама тръгнахме на среща "с момичетата" - всяка събота, от 5. Ходихме на пица, или по-точно "ходиха на пица". Аз заспах още в колата на път и блаженно проспах женския клюкарник :) Събудих се както обикновено след дълъг късен обеден сън - кисела като лимон.
Вечерта прекарахме приятно и спокойно с мама вкъщи. Мислехме си и си говорехме за теб, тата!
4 (разбирай неделя)
Цял ден сме вкъщи с мама и се забавляваме една друга. Много съм горда с моя медал! Даде ми го зъболекар, който ми прегледа зъбите в градината. Той каза, че имам чудесни зъби! Сега медалът и аз сме неразделни. Горда съм и го нося нон стоп. Мама все ми напомня, че като си смуча палчето ще трябва да върна медала, защото той е само за деца с прави зъби. А който си смуче пръстта ще има криви зъби...
Вечерта отиваме на гости у баба и деди. Или по-точно се преселваме там докато не се върнеш - за по-весело. В началото се държа грубо с баба и деди. Не съм виждала жива душа днес освен мама и явно съм... кисела. В колата признавам на мама, че много ми липсваш, почти се разплаквам като се подсещам, че те няма. "Много обичам тати", казвам аз на мама. Когато пристигаме пред къщата на баба и деди им съобщавам, че съм се държала грубо и грозно и съм си помислила за това. Изглеждат доволни.
Деди ми рисува картинки, но всеки път ме моли да му дам "прототип". Много интересна дума - произнасям я чудесно и му нося Мечо Пух - "Ето, деди, прототип." Прототипи вече колкото си искаш - мечовци, кукли и какво ли още не.
3 (разбирай понеделник)
По пътя към детската казвам на мама, че съм болна. Кашлям, боли ме корема - следователно трябва да отида на зъболекар! Разбира се, на врата ми виси медала! Не се разделяме много-много. Само за сън и то защото мама ме помоли.
Вечерта рисувам картина само за теб! Това е момченце, не че не е ясно и така. Рисувам още много неща, но те те чакат на висока купчина на рафтче в хола.
Също занимателен елемент от вечерта беше пуснатата от мен шнола в гърнето с №2 :)
2 (разбирай вторник)
Днес мелодраматизирах в детската. Причината: забравена картина с пастели в колата. Мама каза, че явно трябва да е бил невъобразим шедьовър. Ами така си е, не разбирам иронията!
Вечерта с мама сготвихме спагети болонезе за баба и деди. Станаха сполучливи. Само не разбрах защо всички толкова държаха накрая да кажа "парапет"
("паралелепипед")!?!?!
Къпах си косата и понеже знам, че прическата ми на мокро пате ти е любима ето снимков материал :)
Чао и до утре! Мисля за теб и те целувам! Мама суфлира, че и тя също :)"
