Обещаните Старинки

Ето какви ги върших аз през дългото ми отсъствие:

ноември 2008:
_все по-често тупвам на земята от някоя мебел, а мама и тати се чудят да се плашат ли или да се смеят
_подочувам, че съм усмихната, чаровна, енергична, подвижна, общителна, че чак и фурия съм била... хм....

_искам повече внимание. Това нима е странно?
_стоя права! бас държа, че ти не винаги можеш... нали? :)
_когато се разплача, мама ми духва в лицето, аз се сепвам и спирам. Но всяко нещо си има край - вече се научих и просто духвам обратно в нейното лице!
_ходя на бебешко пеене, където мноооого ми харесва!
_първа мини пързалка и люлка

_скачачката е забавна макар и донякъде противоречива...
_притежавам гърне. Остава ми да разбера за какво служи?

_целувка. отново.. Естествено, че отново с Влади!
_наслаждавам се на есента, в готина компания!

_папараци. Досадна работа.

_poncho is the new cardigan!

_а понякога даже спя...

_с Влади си играем, а тати ни прави серенада

_Влади тук изглежда невинно, но всъщност най-безцеремонно ме бута към спалнята на фона на паникьосания тати

_с момчетата. В игрите съм неотлъчно с Марти и Влади

_първа среща с Нана (моята страхотна леля!)
_лазя, ама някак все се получава, че назад...
_имам нова физиономия - "Прасето" (бръчкам нос и пръхтя). Изпълнявам я и по поръчка
_овладявам сложна акробатична фигура - изправяне на четири крака, тип преден мост
_нон-стоп ходя наляво-надясно, а мама ме придържа и повтаря как съм като на две кила ракия...

декември 2008:
_помпам си ръката. Мама ме гледа учудено и хич не схваща, че това е Чао!
_правя т.нар. развален робот: изпълнявам всички трикове, научени през деня, и после плача от изтощение
_след като съм овладяла фаза 1 от пълзенето ("назад") започвам да специализирам във втора фаза ("червей")
_вече официално съм месоядна!
_открих нещо ново и страхотно - огледалотоооо
_изправям се сама в кошарката си. И ти да имаше тия мускули и ти щеше!
_още много зъби!
_на купон за Нова Година с Ноубъл на Чифлика. Като изключим чалгата (не по вина на ноубъл, разбира се) добре си прекарахме, особено ми хареса дисциплината "смучене на ледено кубче".

_повтарям нон стоп "бабббаббба", минавам на "аввввававва", после - най-накрая - казвам и "маммммамаммма"
_сбогуваме се с Айра, която отива на по-просторно и хубаво място от нашия малък апартамент. Ще ми липсва....

_Коледа мина гладко, особено като за първи път!

1, 2, 3, проба...

Хм, толкова отдавна не съм се вясвала, че чак не зная как да почна :) Сигурно за последната година и половина, в която не пиша, позабравихте за моя блог. Но сега го поизтупвам от праха и запретвам ръкави.

Аз се промених. Сега съм по-голяма, умна, палава, къдрава, остроумна, находчива, любопитна и забавна. Аз съм на 2 и половина (почти)! Затова реших, че и блогът ми трябва да е променен - също като мен.

Промяна #1: вече ще пиша на езика, на който говоря, или иначе казано български и сръбски (засега).

Промяна #2: не откривам, а мама ми е казала, че не е разумно когато нещо не знаеш да си го смучеш от пръстите :)

Това, което никак не се е променило е, че все не смогвам да пиша своевременно и сега ще ви запозная с най-дългите "Старинки" (обратното на "Новинки") в историята на моя блог.

Надявам се да ви е забавно тук, пък ако не е - само един клик и си чао :)