Декември 2010

_"Паднах на земята и си ударих коленету".

_"Това е мойта раничка на коляното. Тя вече не работи и не боли."

_първа нощ без памперси, защото най-накрая имам специален чаршаф! За жалост - неуспешен опит, ще се пробваме по-нататък

_За принц Ерик, любовта, раничките и други

        "Защото... аз... се грижа... за някой... мъж..., който... не е страшен... - необикновен!"

        "Моят принц се казва Ерик. А твоят как се казва?"

        "Но Петар не е принц. Петар е татко!"

         "Нещо искам да видя принц Ерик."

         "Искам да видя принц Ерик... гол."

_Мама ми обяснява, че тати трябва да работи в събота, както и Кало на Ади. А ние отиваме на обяд с Ади и Борянка.
А: "Не ме кефи, че татковците отиват на работа."

_На Коледа идва....... дядо Коледа!!!!!!! Обличам официална рокля - така се прави като се въртиш около елхата и чакаш подаръци!

Много съм въодушевена! Раздавам подаръците на всички от името на дядо Коледа. Той сега не може да е тук, защото обикаля къщите, а аз искам да му помогна!

Получавам първата си шейна и един куп други страхотни подаръци, като например ножица!! Юхууу!

Най-накрая получавам рибка - да, да! ЖИВА РИБКА! Червена рибка в малко аквариумче, която кръщавам Рак! Това е мойта лична, любима, красива рибка Рак. Ще се грижа за нея, ще я храня и ще я обичам :))

Ето ни и нас:

Писмо до тата, част 1

"Здраво тата (ще пиша на български, извинявай),
минаха почти 4 пълни дни откакто замина за Абу Даби. Видя ли вече Абу - маймунката на Аладин? Чух, че си летял с черен самолет и веднага напомних на мама моя единствен, но любим полет до Болоня.

Много ми липсваш, на мама също, затова решихме, че ще броим дните докато се върнеш. Почнахме с 5 в събота. В неделя стана 4, в понеделник - 3 и днес вторник - 2! Вече се стъмни и с нетърпение чакам да дойде сутринта, за да преброим 1. И в четвъртък, като кажем 0, мама е обещала да се върнеш :))

А сега да ти разкажа какво се случи докато те нямаше:

5 (разбирай събота)

Сутринта с мама облякохме една красива рокля, наречена носия. И хукнахме към Коледното парти на Камелини Монтесори. Имахме проблем с паркирането, а валеше ужасен дъжд и с мама бая се намокрихме докато пристигнем. Но пък успяхме и то на време!

В началото доста плаках, исках с мама. А и правех компания на останалите деца, все пак сме хор, трябва да се подкрепяме. После се поуспокоих и концертът започна. Пяхме песни от всевъзможни кътчета на света. А на края - пристигна дядо Коледа. Аз преодолях половината зала - деца, родители, учители и фотографи - за да се добера до него. Няколко пъти го побутнах по ръкава и му казах, че знам кой е! Сега и той знае аз коя съм - хехе!

След тържеството се отправихме към Билла, заедно с Ради и Влади. Там напазарувахме и си сготвихме страхотен обяд! Аз бях толкова въодушевена, че така и не спах следобеден сън...  И тогава с мама тръгнахме на среща "с момичетата" - всяка събота, от 5. Ходихме на пица, или по-точно "ходиха на пица". Аз заспах още в колата на път и блаженно проспах женския клюкарник :) Събудих се както обикновено след дълъг късен обеден сън - кисела като лимон.

Вечерта прекарахме приятно и спокойно с мама вкъщи. Мислехме си и си говорехме за теб, тата!


4 (разбирай неделя)

Цял ден сме вкъщи с мама и се забавляваме една друга. Много съм горда с моя медал! Даде ми го зъболекар, който ми прегледа зъбите в градината. Той каза, че имам чудесни зъби! Сега медалът и аз сме неразделни. Горда съм и го нося нон стоп. Мама все ми напомня, че като си смуча палчето ще трябва да върна медала, защото той е само за деца с прави зъби. А който си смуче пръстта ще има криви зъби...

Вечерта отиваме на гости у баба и деди. Или по-точно се преселваме там докато не се върнеш - за по-весело. В началото се държа грубо с баба и деди. Не съм виждала жива душа днес освен мама и явно съм... кисела. В колата признавам на мама, че много ми липсваш, почти се разплаквам като се подсещам, че те няма. "Много обичам тати", казвам аз на мама. Когато пристигаме пред къщата на баба и деди им съобщавам, че съм се държала грубо и грозно и съм си помислила за това. Изглеждат доволни.

Деди ми рисува картинки, но всеки път ме моли да му дам "прототип". Много интересна дума - произнасям я чудесно и му нося Мечо Пух - "Ето, деди, прототип." Прототипи вече колкото си искаш - мечовци, кукли и какво ли още не.

3 (разбирай понеделник)
По пътя към детската казвам на мама, че съм болна. Кашлям, боли ме корема - следователно трябва да отида на зъболекар! Разбира се, на врата ми виси медала! Не се разделяме много-много. Само за сън и то защото мама ме помоли.


Вечерта рисувам картина само за теб! Това е момченце, не че не е ясно и така. Рисувам още много неща, но те те чакат на висока купчина на рафтче в хола.

Също занимателен елемент от вечерта беше пуснатата от мен шнола в гърнето с №2 :)

2 (разбирай вторник)
Днес мелодраматизирах в детската. Причината: забравена картина с пастели в колата. Мама каза, че явно трябва да е бил невъобразим шедьовър. Ами така си е, не разбирам иронията!

Вечерта с мама сготвихме спагети болонезе за баба и деди. Станаха сполучливи. Само не разбрах защо всички толкова държаха накрая да кажа "парапет" ("паралелепипед")!?!?!

Къпах си косата и  понеже знам, че прическата ми на мокро пате ти е любима ето снимков материал :)

Чао и до утре! Мисля за теб и те целувам! Мама суфлира, че и тя също :)"

Ноември 2010

_кашлям:
А: "Мамо, разболявам се."
М: "Оооо, Ава, това е много скучно. Не можеш да играеш, да се виждаш с приятелите си..."
А: "Но, мамо, аз сега пораствам като едно здраво дете"

_говорим си за Влади:
А: "Но Влади каза на Миро и на Веси, че не иска да е Владко, а Влади. Но те в полуделник (понеделник) му викат Владко!"

_"писах писмо на дядо Коледа и той сега ще дойде да ми достави подаръци под елхата"

_16.ноември - рисувам на големия статив. Когато шедьовърът ми е завършен го подарявам на мама. Тя решава да напише датата, но вместо това написва АВА:
А: "Ама това не е датата. Това е мойто име"
М: "Да, а под него ще напишем датата: шестнадесети..."
А: "... ноември, две хиляди и десета година"
мама и тати загубват ума и дума :)

_говорим с мама за това, че Хриси, Марти и Тодор си имат едно малко бебче, мъничко момиченце, което се казва Емма:
А: "И аз, мамо, съм била малко момиченце когато съм ти яла гърдите."

_26.ноември, по пътя към Нови Сад:
А: "Бате Ивчо е на 20 и половина и 2. Той е мноооого пораснал"
_
М: "Какъв се пада султанът на Ясмина?"
А: "Ами пада се лош. Ама не е страшно. Той е също малко смешен."
_
В: "Ава, ами сега ако имаше вълшебна лампа и от нея излезе дух, какво щеше да си пожелаеш?"
А: "Пица"
М: "И още? Има още две желания"
А: "Салата. И пилешка салата"

_пиша съвсем мама буквите А (моята), Т (на тати), О (на Онур) и горе долу М (на мама), а бака дека, мама и тати гледат като паднали от друг свят :)

_27.ноември - първи куклен театър. Въодушевена съм, пазя тишина и само от време на време питам дека Тиби за пояснения

Суши Сефте

На 21 октомври 2010 година ядох първото си суши. Правиха го Ади и мама и стана мнооооого вкусно, макар че аз изядох половината продукти преди готвенето да започне ;)

Любими цитати на приятели

_Владко_1
Владко (след като е научил няколко думи на английски): "Нана, а ние с теб кога ще си говорим на английски?"
Нана (гледачката): "Оооо, не знам, Влади! Аз много-много не знам английски..."
Владко: "Нищо, Нана! Като станеш малка, ще го научиш."

_Владко_2
Владко: "Мамо, ти пак ли на работа?"
Веси: "Да, но утре е събота и няма да ходя на работа, а ще остана при теб."
Владко (подозрително): "Обещай, че утре е събота!"

_Владко_3
(Веси му сипва повечко вкусотийки в чинията)
Владко: "Мамо, ти си голяма жена!"

_Марти_1
Хриси е бременна в 9ти месец.
Марти: "Мамо, а ти си Слон-Балон!"

Октомври 2010

_Нови Сад:
А: "Виж, бабо, виж, това е горила!" (плакат на бодибилдър)
Тибор: "Наистина ли, горила?"
А: "Да, само че без косми".
_Обичам Аладин.
М: "Ава, ако ти намериш вълшебната лампа и духът иска да ти изпълни 3 желания какво ще си пожелаеш?"
А: "Свещи! Не, всъщност.... самолет!!!"
_Болоня (ще доразкажа)

Август 2010

_Днес цял ден съм по гащи и нямаме аварии. Само малко се изаках в гащите преди да кажа на баба, че искам на гърне. "Бабо, бабо, виж, направих ти малко ако да отиде при голямото ако, защото са си приятелки."
_Слизам към центъра да видя мама. А баба казва: "И тати ще видиш". "Казва се 'баща ти'", поправям я аз.

Юни 2010

_вече съм без памперси през деня! хип хип хорей!
_плувен басейн - новото ми нещо :)
_Чифлика, минерален басейн на открито. Отиваме с мама и тати. Моля мама да ме заведе в "малкото море".
_В басейна:
М: "Ще те науча как да плуваш като рибка"
А: "Не искам като рибка"
М: "Добре, ще те науча като кит"
А: "Не искам като кит"
М: "Добре, ще те науча като акула"
А: "Не искам като акула"
М: "Добре, ще те науча като змия"
А: "Не искам като змия"
М: "Е, то не останаха много други животни"
А: "Искам като костенурка, мамо"
_стафилококова инфекция (очи и нос) - кофти история

Май е май! (2010)

_седя си на гърнето, а баба нещо ме спешава. Какво като прекарвам по 40 минути тук?? Тъй че й отвръщам "Минутка. Имай малко търпение"
_кучетата са новата ми страст; страхотни са!
_започвам ясла - в тази на Хан Крум. Отначало доста плача когато мама си тръгне. Скоро свиквам.
_когато разказвам на мама за новите ми приятели (все имена на момичета), тя пита:
М: "А не познаваш ли и момичета?"
А: "Даааа"
М: "Е, как се казват?
А: "Оооо, не знам!"

2010 - началото

заплюто

Обещаните Старинки, трета серия

заплюто

Обещаните Старинки, втора серия

заплювам си мястото само. Очаквай по-нататък :)

Обещаните Старинки

Ето какви ги върших аз през дългото ми отсъствие:

ноември 2008:
_все по-често тупвам на земята от някоя мебел, а мама и тати се чудят да се плашат ли или да се смеят
_подочувам, че съм усмихната, чаровна, енергична, подвижна, общителна, че чак и фурия съм била... хм....

_искам повече внимание. Това нима е странно?
_стоя права! бас държа, че ти не винаги можеш... нали? :)
_когато се разплача, мама ми духва в лицето, аз се сепвам и спирам. Но всяко нещо си има край - вече се научих и просто духвам обратно в нейното лице!
_ходя на бебешко пеене, където мноооого ми харесва!
_първа мини пързалка и люлка

_скачачката е забавна макар и донякъде противоречива...
_притежавам гърне. Остава ми да разбера за какво служи?

_целувка. отново.. Естествено, че отново с Влади!
_наслаждавам се на есента, в готина компания!

_папараци. Досадна работа.

_poncho is the new cardigan!

_а понякога даже спя...

_с Влади си играем, а тати ни прави серенада

_Влади тук изглежда невинно, но всъщност най-безцеремонно ме бута към спалнята на фона на паникьосания тати

_с момчетата. В игрите съм неотлъчно с Марти и Влади

_първа среща с Нана (моята страхотна леля!)
_лазя, ама някак все се получава, че назад...
_имам нова физиономия - "Прасето" (бръчкам нос и пръхтя). Изпълнявам я и по поръчка
_овладявам сложна акробатична фигура - изправяне на четири крака, тип преден мост
_нон-стоп ходя наляво-надясно, а мама ме придържа и повтаря как съм като на две кила ракия...

декември 2008:
_помпам си ръката. Мама ме гледа учудено и хич не схваща, че това е Чао!
_правя т.нар. развален робот: изпълнявам всички трикове, научени през деня, и после плача от изтощение
_след като съм овладяла фаза 1 от пълзенето ("назад") започвам да специализирам във втора фаза ("червей")
_вече официално съм месоядна!
_открих нещо ново и страхотно - огледалотоооо
_изправям се сама в кошарката си. И ти да имаше тия мускули и ти щеше!
_още много зъби!
_на купон за Нова Година с Ноубъл на Чифлика. Като изключим чалгата (не по вина на ноубъл, разбира се) добре си прекарахме, особено ми хареса дисциплината "смучене на ледено кубче".

_повтарям нон стоп "бабббаббба", минавам на "аввввававва", после - най-накрая - казвам и "маммммамаммма"
_сбогуваме се с Айра, която отива на по-просторно и хубаво място от нашия малък апартамент. Ще ми липсва....

_Коледа мина гладко, особено като за първи път!

1, 2, 3, проба...

Хм, толкова отдавна не съм се вясвала, че чак не зная как да почна :) Сигурно за последната година и половина, в която не пиша, позабравихте за моя блог. Но сега го поизтупвам от праха и запретвам ръкави.

Аз се промених. Сега съм по-голяма, умна, палава, къдрава, остроумна, находчива, любопитна и забавна. Аз съм на 2 и половина (почти)! Затова реших, че и блогът ми трябва да е променен - също като мен.

Промяна #1: вече ще пиша на езика, на който говоря, или иначе казано български и сръбски (засега).

Промяна #2: не откривам, а мама ми е казала, че не е разумно когато нещо не знаеш да си го смучеш от пръстите :)

Това, което никак не се е променило е, че все не смогвам да пиша своевременно и сега ще ви запозная с най-дългите "Старинки" (обратното на "Новинки") в историята на моя блог.

Надявам се да ви е забавно тук, пък ако не е - само един клик и си чао :)